Едно от предимствата на паркетните настилки е лесното и бързо монтиране. Това не изисква кой знае какъв майсторлък и скъпи инструменти, а отличният резултат се постига без особени усилия. Ето защо може да избирате дали да платите на специалист, или да се доверите на собствените си сили и сръчност. Все пак при доста високата цена на дървените паркети фирми, които ги продават, често включват в цената и стойността на монтажа. Това е гаранция, че няма да се похаби материал, а завършената подова настилка напълно ще оправдае вложените средства.
Технологията за монтиране на дървените и ламинатните паркетни дъски е една и съща. Поради това напълно си струва по-подробно да опишем и илюстрираме техниката на работата на двама фирмени специалисти при монтиране на подова настилка от дървени паркетни дъски тип „бамбук“.
Макар и да позволяват по-широк толеранс от неравности на пода (до 3 mm просвет), подобно на всяко друго връхно подово покритие, и при паркетните покрития първостепенно изискване за качествено полагане и дълготрайна експлоатация на настилката е добрата подготовка на основата. Най-често покритието се полага върху стоманобетонна плоча, върху която се прави замазка за получаване на напълно равна и гладка повърхност. Пригодността на основата за полагане на паркет се проверява с алуминиев мастар с дължина около 3 m. Поставен на пода заедно с точен воден нивелир (либела), той позволява бързо и точно да се определи наличието на наклон, който трябва да се коригира, както и да се локализират неравностите
Корекцията се прави със саморазливаща се замазка. На пазара се продават сухи смеси за саморазливащи се замазки от местни производители и от внос. Замазките се различават по дебелината на слоя, за който са предназначени, както и по някои други характеристики, като времето за втвърдяване, например
Така например българската саморазливаща се замазка Multifloor е подходяща за подравняване в пластове с дебелина от 2 до 20 mm, а времето за окончателно втвърдяване е около 72 часа. Замазката се приготовлява, като сухата смес се разбърка с вода в предписаното от производителя съотношение (8 – 9 l), след което се оставя за около 20 – 25 min и повторно се разбърква. Разбъркването става с помощта на миксер за строителни разтвори или мощна бормашина с регулируеми обороти и подходяща за случай бъркалка.
Майсторлъкът основно се свежда до точно спазване на съотношението на сухата смес към водата, защото от вискозитета на сместа зависи доколко равно ще се разлее върху пода и доколко гладка ще стане повърхността след втвърдяване на материала. Сместа се излива върху пода и с дълга стоманена пердашка се разнася, докато равномерно го покрие.
На следващия ден трябва да се провери резултатът и ако, особено в централната част, под мастара се установи малка пролука, операцията се повтаря, но този път с по-рядък разтвор. След окончателното втвърдяване на замазката се получава напълно равен и с гладка повърхност под.
Паркетните дъски не се полагат директно върху циментовия под, а под тях се полага специална листова материя с дебелина около 3 m Тя изпълнява няколко функции едновременно: създава еластична основа, която поема в известни граници минимални неравности на пода, подобрява значително шумоизолацията на пода срещу разпространението на ударен шум, възникващ при ходене и звук от изпуснат предмет, например. Подложният материал е също така е добър топлоизолатор, но поради малката му дебелина, на него не може да се възлага ролята на ефективна топлоизолация. Някои подложни материали (като използвания в случая Witex Combi Matte) едностранно имат и тънко алуминиево фолио. Това по принцип е най-добрият материал за пароизолация, който сигурно предпазва паркетната настилка не само от проникнала откъм подовата плоча влага, но и от евентуално проникващи отдолу и преминаващи през плочата водни пари с всички произтичащи от това вредни последици. Широчината на рулата с листов материал е 100 – 120 cm и поради това на местата на снаждане на всеки два съседни листа фугата помежду им се затваря плътно, като се покрива с широка самозалепваща лента.
Полагането на паркетните дъски по правило започва успоредно на една от стените, като между дъската и стената се оставя фуга с широчина 15 mm. При по-големи помещения съответно широчината на фугата трябва да се увеличи, като правилото е „2 mm широчина на фугата за всеки линеен метър от настилката“. Така например при помещение с широчина 8 m фугата трябва да бъде широка 16 mm. Тя се оставя откъм всички краища на подовата настилка, а широчината й се определя точно чрез поставяне на двойка клинове. Те имат леко назъбени повърхности, за да задържат без приплъзване един към друг.
Посоката на полагане на дъските зависи от формата и големината на помещението, както и от разположението на прозорците. При помещения с форма, близка до квадратната, определяща е посоката на падащата светлина. В този случай дъските се поставят по посока на светлинните лъчи. При помещения с продълговата форма дъските се редят по-лесно, когато са успоредни на по-късата страна. При взимане на решението трябва да се прецени и кога броят на снадките по дължина ще бъде най-малък.
Необходимо е предварително да се определи и каква широчина ще остане за дъските от последния ред на настилката. Ако се получи прекалено тясна ивица, примерно 3 – 4 cm, дъските от първия ред трябва да се стеснят така, че широчината в първия и последния ред да бъде приблизително еднаква.
Дъските се лепят само помежду си, но не и към пода. Така на практика се получава здраво слепена плоча от плътно прилепнали една към друга дъски, която лежи свободно върху пода и няма непосредствен контакт със стените. По този начин дъските са предпазени от преминала през стените влага, от една страна, а, от друга – настилката може свободно да се разширява и свива, предимно поради температурни колебания, без това да предизвиква възникване на деформации и напрежения в нея.
Първата дъска се полага успоредно на стената, обърната с нута си към нея. След това се поставя и втората дъска в реда. При нашите сравнително маломерни жилища в един ред обикновено има две или три дъски. Последната дъска се срязва откъм стената, като се отчита широчината на фугата от 15 mm и широчината на перата на челния кант на дъските, които влизат в съответните нутове на съседните дъски. Дълбочината на нутовете на дъските е 7 mm. Обръщаме внимание, че всички съединения между дъските стават чрез фабрично изработените им нутове и пера, а отрязаните части винаги остават в краищата, с които завършва съответният ред. Подходящ инструмент за рязане на дъските е електрическият прободен трион. За по-фино рязане се подбира трионче със ситни зъби, а пенделообразното движение се превключва на минимална стъпка.
Първият ред дъски се сглобява пробно, без лепило, и се проверява паралелността между него и стената. Макар и рядко, може да се окаже, че стената е толкова крива, че фугата на места да стане по-широка и первазът да не може да я покрие. В този случай се налага надлъжно изрязване на дъските от първия ред, така че кантът им да следва контура на стената.
Всички дъски се залепват една към друга по цялата им контактна дължина. Качественото залепване на дъските, а оттук и качеството на цялото покритие, много зависят от правилното лепене. Трябва да се използва само предписано от производителя лепило – най-често на поливинилацетатна основа с добавка на смоли за ускоряване на времето за втвърдяване, на здравината на лепилния шев и неговата влагоустойчивост. Лепилото се нанася в равномерно дебел пласт по дължината на всички нутове (надлъжни и на челата) на дъските, като се поставя върху горната страна на нута.
След като лепилото се постави в нута, двете съседни в първия ред дъски се сглобяват на ръка, след което се причукват една към друга, докато кантовете им прилепнат плътно, а лепилото избие равномерно по продължение на фугата.
Основното изискване за доброто качество на паркетната настилка е възможно най-плътното прилепване на дъските една към друга и по дължина, и по техните чела. За тази цел се използват две техники. Най-напред всяка следваща дъска внимателно се причуква към предната с чук, като задължително се ползва специална подложка, която разпределя силата на ударите върху по-голяма площ и предпазва кантовете на дъските от нараняване. Директно удряне на дъските с чука е абсолютно недопустимо. За причукване на последната дъска в реда, и когато се поставят дъските от последния ред, поради малкото място до стената, се използва показаното на снимките метално приспособление, което захваща края на дъската и има специална пета, върху която се чука.
След сглобяване и на втория ред дъските допълнително се притискат в блок с помощта на някое от специализираните за тази цел приспособления. Най-евтини и същевременно достатъчно добри са показаните на снимките колани, които имат в единия си край скоба за захващане към канта на първия ред дъски, а в другия – приспособление със зъбен механизъм за пристягане, който захваща последната поставена дъска. Коланите се поставят и затягат равномерно през около 70 – 100 cm.
По време на причукването и след притискането на дъските една към друга излишното лепило избива от фугите. То трябва незабавно да се почиства с чиста влажна кърпа, защото бързо стяга и впоследствие може да останат трудно отстраними следи.
След пристягане на първите три-четири реда дъски покритието проявява склонност към изкорубване (краищата му се повдигат от пода) и поради това трябва да се притисне с достатъчно големи тежести – в случая две кофи с латексна боя се оказаха напълно достатъчни.
Ако предният ред е започнат с цяла дъска, следващият трябва да започне с парче, така че всеки две съседни челни фуги да се разминават на разстояние поне 50 cm.
Всяка последна дъска в реда се причуква по дългата си страна и челно откъм стената, за да прилепне плътно едновременно към дългия кант на дъската от предния ред и към челото на съседната в реда дъска. Затова се чука последователно (или едновременно от двама души) през подложката и металното приспособление, като в края на процедурата инструментът може внимателно да се използва и като лост чрез лекото му завъртане встрани. След поставяне на крайната дъска във всеки ред нейното евентуално приплъзване обратно към стената се предотвратява чрез фиксиране във фугата на двойка клинове.
Така ред по ред дъските се сглобяват, докато се стигне до отсрещната стена на помещението, на разстояние, по-малко от широчината на една дъска. Тук отново се налага надлъжно рязане на дъските, след като точно се отмерва къде точно да се реже. Отмерването може да стане с метър, но може да се приложи и една изпитана майсторска техника: върху последната монтирана дъска се поставя друга. След това се взима трета дъска, обръща се обратно, т.е. с перото към стената, и по нея се очертава линията на рязане на долната дъска. Тук отново не бива да се забравя, че между стената и настилката се оставя фуга 15 mm.
Поради липса на място откъм стената за чукане върху последната дъска за плътното й притискане отново се използва металното приспособление, а може да се използва и „кози крак“, като между него, дъската и стената се подлага по едно трупче.
Малко повече старание се изисква при монтиране на дъски, през които преминават тръби на отоплителната инсталация. В този случай майсторлъкът е точно да се определят местата на отворите върху дъската и да се очертаят, като около всяка от тръбите също се предвиди фуга с посочената вече широчина. Отворите се пробиват с подходящо свредло или боркорона, след което дъската се прерязва по линия, минаваща през средата на отворите. Реже се под ъгъл 45° спрямо напречното сечение на дъската. След това двете части на дъската се съединяват и залепват на мястото им, като по този начин обхващат преминаващите през пода тръби.
След като настилката бъде изцяло завършена, се пристъпва към монтиране на первазните летви, съответно подбрани според вида на паркета. Те се произвеждат най-често от MDF или мека дървесина, фурнировани с дървесен вид, хармониращ или еднакъв с материала на паркетните дъски. Первазните летви най-често покриват фуги с широчина до 22 mm, а височината им е 42 mm.
Первазните летви имат дължина 2,5 m и се монтират една след друга, като в ъглите на пода се срязват и монтират под ъгъл 45°. При монтиране на повече летви, пък и не само на подови первази, а също така около касите на врати, прозорци и други рамки, напълно си заслужава покупката на показания на снимките наклоняващ се циркулярен трион за прецизно рязане под точно зададен ъгъл. За точното прилягане на съединяващите се под ъгъл летви, когато ъгълът е малко по-голям от правия, може да се наложи леко скосяване на върховете на отрязаните профили с остър макетен нож или дърводелско длето. Летвите се комплектуват и с допълнителни декоративни елементи – например капачки за оформяне на краищата им, когато остават открити, както и за оформяне на ъглите.
За покриване на отворите около тръби също се предлагат специални пръстенообразни профили.
Съществен момент е закрепването на первазните летви. Най-неблагоприятното от естетическа гледна точка решение е монтирането им към стената с винт и дюбел, защото главите на винтовете остават открити и ще се виждат. Доброто решение е первазните летви да се залепват с подходящо монтажно лепило. (За лепилата Moment на Henkel може да прочетете тук)
Лепилата в опаковки, наподобяващи дебел колбас се шприцват с помощта на специален шприц-пистолет. Лепилата в обичайните за силиконови и други пасти пластмасови опаковки с подвижно дъно се шприцоват с помощта на подходящ за тях пистолет. Строителните лепила имат универсално широко приложение и в много случаи успешно заместват класическите винтови съединения с техните дюбели и пробиване на отвори в строителната конструкция. Тези лепила лепят изключително здраво всевъзможни дървени и дървесни материали, различни облицовъчни панели, включително и от стиропор. За постигане на здраво залепване едната от двете повърхности трябва да има попиваща способност, а двете да бъдат почистени и обезмаслени. Лепилото се нанася по продължение на первазната летва на ивица или за по-голяма здравина – по вълнообразна линия. След това летвата силно се притиска към стената на мястото й и се оставя за около 48 часа, докато лепилото напълно се втвърди. За допълнително укрепване, докато лепилото стегне, первазите може да се приковат през около половин метър с тънки стоманени игли, които на практика остават незабележими.
Последната операция е оформянето на прехода между паркетната настилка и покритието в съседното помещение, което може да има различно ниво и вид на материала – дървена настилка, мокет или меко подово покритие, настилка от плочки и т.н. При всички тези случаи между двете настилки остават фуги, които се прикриват с подходяща за случая декоративна метална лайсна – най-често от алуминий, с различно оцветяване. Преходните лайсни най-често се състоят от две части. Едната е с декоративно оформена повърхност и покрива фугата, като едновременно притиска краищата на двете настилки. Другата се закрепва с дюбели към пода и в нея се фиксира неподвижно покриващата част. Предимството на тази конструкция е, че при необходимост покривната лайсна лесно може да се демонтира, без да се повреди.
