Стилно издържано и красиво – такива са претенциите за показаното на фиг. 1 кресло. Това обаче, което не става ясно още от пръв поглед, е че то е и много удобно за седене. Това се дължи на анатомично оформената му облегалка и на променливия й наклон. Към всичко това ще добавим, че за направа на креслото се използват достъпни материали й изработването му при домашни условия не представлява трудност. А за някои решаващият аргумент ще бъде, че такива кресла не се продават на пазара.

Конструкцията на креслото без тапицерията е показана на фиг. 2. Тя се състои от корпус (фиг. 3, а) и рамки на седалката и облегалката (фиг. 4). Те са свързани помежду си с панти и ъгълът между тях може да се променя в зависимост от предпочитанията.

Изработване на дървената част
Всички детайли се разкрояват по размерите, дадени в таблицата и се рендосват. Правят се закръгленията и се пробиват отворите съобразно чертежите. Всички елементи на креслото без рамката на седалката се шлифоват старателно.
За изработването на креслото са необходими още: лепило за дърво, винтове за дърво, дълги 60 ч 70 mm и 40 mm и материали за повърхностна обработка.
Сглобяването на корпуса (фиг. 3, а) започва със свързването на царгите и краката (фиг. 3, 6 и в). Те се съединяват на длаб и чеп, като длабовете за предната и задната долна царга са проходни. При свързването освен с лепило сглобката се заздравява и с по два винта. С болтове М10 х 80 mm и лепило се сглобяват и двете носещи летви 9. Страничните царги 7 и 8, в които предварително са издълбани легла за главите на болтовете, се сглобяват към краката. Всяка връзка се укрепва допълнително с по два винта. След това опорите 10 се набиват в отворите на краката и се застопоряват с дървени щифтове 11 (фиг. З, г). Набиват се и диблите 12, които фиксират рамката на седалката към предната царга на корпуса (фиг. 3, д). Рамката на седалката се сглобява по показания на фиг. 4 начин. Размерите на длабовете и чеповете са показани на фиг. 5 и фиг. 6. Отворите за застопоряване на седалката от долната страна се пробиват според фиг. 6. Трябва да се внимава разстоянието между осовите линии на отворите в двата фриза да съответства на разстоянието между диблите 12. Съответните двойки отвори трябва да се намират и на еднакво разстояние от челото на фриза 18.
Дългите фризове 15 на облегалката (фиг. 4) се изрязват най-лесно с прободен трион. Формата се очертава с помощта на книжен шаблон, за който се използува мащабната мрежа, показана на фиг. 7. Рамката на облегалката се сглобява с лепило и дибли. За опори на ръцете служат два кожени колана 22 (фиг. 2). Стеснението на широчината им от страна на задните крака се прави, за да влиза в него облегалката. Вместо от кожа коланите могат да се изработят от текстилна тъкан и да се обвият с декоративен плат, какъвто е употребен и за тапицерията. Закрепването на коланите към краката и опорите 10 се вижда от фигурата.
За по-голяма здравина пантите, свързващи седалката и облегалката, се прикрепват с болтове М4. Предният край на седалката се фиксира в избраното положение с диблите 12. Задният край на рамката на седалката се плъзга върху носещите летви 9. Ремъците 33 (фиг. 1) не позволяват на седалката да се повдига при сядане в предния й край. Процепът между облегалката и седалката се прикрива чрез заковаване на кожена или платнена лента.
Всички дървени части (без седалката) се байцват по желание и се лакират неколкократно с нитроцелулозен или друг безцветен лак, като междинните слоеве се шлифоват с фин шлифовъчен лист.

Тапициране
На фиг. 8 е показан редът при тапициране на облегалката, а на фиг. 9 – на седалката. Най-напред върху рамката на облегалката се прикачва платът 23 и зеблото 24 (фиг. 8, б). След това се заковават в единия край коланите, преплитат се и се заковават в другия край (фиг. 8, в). Разстоянието между тях е 80 -100 mm. Начинът на приковаване на тапицерията в долния край на облегалката е показан на фиг. 8, г, а отгоре и отстрани – на фиг. 8, а. Почти по същия начин се тапицира и седалката (фиг. 9 а, б). На фиг. 9, в е дадено закрепването на тапицерията и седалката отпред и отстрани, а на фиг. 9, г – откъм облегалката.
На фиг. 10 се вижда как става заоблянето на страничните ръбове на дунапренените възглавници – намазват се с полихлоропреново лепило (фиг. 10, а) и се притискат един към друг (фиг. 10, б). При тапицирането подгъвът на плата се прави около картонена лента с широчина 20 mm. Когато платът се приковава върху видими части, се използват декоративни тапицерски кабъри.  WWW.SOFIQREMONT.FREE.BG