Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: dakata2002 Категория: Технологии
Прочетен: 31073 Постинги: 20 Коментари: 0
Постинги в блога
2  >  >>
Ако сте решили да поставите залепите стените на вашия дом с тапети, възможности са много за избор. Полагането на тапети е лесна работа. Ще са нужни няколко инструмента, а този съвет ще ви научи на основните стъпки на работа.
Стената (повърхността) която ще облицовате трябва да е изравнена, здрава и обезпрашена. Ако е обратното ще е нужно преди започване на работа да я подготвите за декорация.
Как се подготвят стените за декорация.
Най често лепенето на тапетите започва отляво на прозореца, за да се избегне евентуална сянка при падането на светлината върху тапета. Всяка отделна дължина тапет, която ще лепим, ще наричаме платно или лента.Най-важното е поставянето на първата лента тапет, тъй като с нея ще се съобразявате при лепенето и на останалите.Отделните платна тапет се лепят едно до друго ,без да се застъпват. По лесно е поставянето на едноцветни тапети или с мотиви, при които не е необходимо точно съединение.Ако тапетът е с мотиви,които изискват точно свързване ,то височината на свързване е отбелязана на отделните ролки.при рязане винаги се губи част от тапета или казано остава фира .
Етапи за полагането на тапети


image1.Пригответе лепилото, избрано според разновидноста на тапета като следвате инструкциите върху опаковката.
2.Никога незабравяйте да подготвите стената като предварително нанесете грунд върху нея.
3.Измерете височината на стената.
4.Пренесете мярката върху ролката като прибавите от 5 до 10 см.
5.Отрежете тапета с ножица или макетен нож.
6.Отбележете всяка отрязана лента в горния и край с кръстче или пореден номер.
7.Намажете първата лента с лепило прегънете я на две и оставете лепилото да попие 2-3 минути.
8.Намажете още 3 или 4 ленти.
9.Разгънете първата лента.Започнете да лепите тапета по продължение на помощната линия,като следвате също линията на тавана.Ако той не идеално хоризонтален ,оставете няколко свободни сантиметра от тапета ,които после ще отрежете.
image
10.Разгънете оставащата част от лентата и я пуснете на долу.Изгладете с помощта на четка за тапети в посока отгоре на долу,за да изкарате въздуха,останал между стената и тапета.
11.Залепете така следващото парче тапет като краят му трябва плътно да е долепен до предишното.Лепилата за тапети позволяват приплъзване и така наместването на тапета става лесно.
12.Изгладете границата между двете платна тапет с изглаждащ валяк(не и ако тапета е релефен).
13.Когато първата серия от ленти е залепена ,изрежете излишния тапет по продължението на цокъла и евентуално на тавана.
14.Продължете с лепенето на следващите ленти като повторите стъпките 4 до 14.
Трикове и съвети за строителни ремонти


Категория: Бизнес
Прочетен: 141 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.08 12:15
 Ремонт на баня

image

Ремонта на банята е едно от най скъпите инвестиции в един апартамент.Затова трябва добре да се планира нейния ремонт.Ето и стъпките по които трябва да протекат​.Най напред трябва да изберете дали ремонта​ ще бъде извършен от майстор или ще изберете фирма занимаваща се със строителни ремонти.Имайте грижа да напазарувате плочките, моноблока, шкафа който е хубаво да бъде от пвц. Батериите​ душа и да решите дали ще има душ кабина  само стъклен параван или вана.Винаги работете с качествени материали и доказани фирми.Това е от огромно значение за качество на извършените ремонти.


1.Стъпка за ремонта на банята


След като сте избрали изпълнител започва се с демонтиране на старата тоалетна чиния,мивка,душ батерии ако вратата на банята е стара също се подменя. Идва и ред на плочките да бъдат изкъртени.След което боклука се изхвърля.Най добре е да се вземе контейнер за отпадъци.За бани до 25 квадратни метра ще ви трябва 4 кубиков.Цените варират от 90-120лв.


Следващ етап на ремонта


Подмяна на старият водопровод с нов смяна на старите сифони и тръби хубаво е да се сложат стъклофибърен полипропилен  изкарва значително повече и не кондензират.По-желание може да монтирате  филтър за вода.Оставете изводи за бойлер за всеки случай. Направата на замазка с наклон към новите сифони.

Прави се измерване​ на стените с нивелир за да се види какво е отклонението. И дали трябва да се изравнят.Ако е нужно изправяне варианти са с варов разтвор или гипсокартон.Преди изправяне на стените​ те трябва да се грундират.След като свършим с изправянето идва ред на следващата стъпка от ремонта на банята.

Скриване на отоплителни тръби ако има такива най често се срещат в стари панелни блокове.Изградете гипсокартон кутия задължително с (зелен) влагоустойчив картон.В горната и долна част на кутията оставете дупки за вграждането на подходящи решетки през които да циркулира топлият въздух.


Лепене на плочки


Пускат се нива на стените,за да може редовете на плочките да тръгнат под нивелир. Има различни варианти за лепенето на плочките едни майстори лепят първо пода други от втория ред.Решете големината на фугите колко милиметра да са.Отвора за водомерите може да се направи от плочка така визуално изглежда по добре. Продават се комплект магнити за монтаж.Но ако не са  сменени тръбите на щрангa за топлата и студената вода е хубаво да оставите по-голям ревизионен отвор.С идеята ако се подменят в времето да не се налага да къртите.Когато сте готови с полагането на плочките,те се фугират.Направата гипсокартон на тавана и вграждането на лед осветление. Има и други варианти, зависи на какво ще се спрете.След като сте готови с тавана и той вече е боядисан. Преминавате към монтажа на моноблока.Следва шкафа за баня и всички останали  аксесоари с това и ремонта в банята приключват. Успех!!!



 

Категория: Бизнес
Прочетен: 402 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 09.06 17:19
 Периода от студени дни които предстоят и окончантеното приключване на годината и празниците  са съобразен цикъл за ремонт на вашето жилище намаляването на работата в строителният отрасъл е видната причина да сте навити на  тази услуга.Повечето фирми са услужливи да направят намаления до 30% за да  оцеляват и да подържат своят персонал.Това  един добър довод да помислите за експресен и евтин строителен ремонт.Ако  предвиждате ексурзия или отмора е един от варянтите да се възползвате. ето и няколко стъпки които препоръчва видна фирма изпълняваща  строителни ремонти в град София. Стъпка първа решете какъв бюджет може да отделите стъпка втора намерете изпълнител за ремонта най често такъв може да намерите гоогле търсачката сектор строителни ремонти след като изберете такъв и цените са по вашия джоб обадете се и питайте за безплатен оглед и не се ограничавайте на една фирма нека съберете повече оферти.След като се спрете на  някоя проверете отзивите за нея.Стъпка трета подпишете договор за извършване на ремонт с ясни срокове и вероятни довършителни работи и начина на плащане. Стъпка четвърта наглеждайте строителните процеси и материалите с които боравят майсторите хубаво е това да бъде уточнено в началото какви да бъдат успех.строителни ремонти
Категория: Бизнес
Прочетен: 216 Коментари: 0 Гласове: 1
 Периода от студени дни които предстоят и окончантеното приключване на годината и празниците  са съобразен цикъл за ремонт на вашето жилище намаляването на работата в строителният отрасъл е видната причина да сте навити на  тази услуга.Повечето фирми са услужливи да направят намаления до 30% за да  оцеляват и да подържат своят персонал.Това  един добър довод да помислите за експресен и евтин строителен ремонт.Ако  предвиждате ексурзия или отмора е един от варянтите да се възползвате. ето и няколко стъпки които препоръчва видна фирма изпълняваща  строителни ремонти в град София. Стъпка първа решете какъв бюджет може да отделите стъпка втора намерете изпълнител за ремонта най често такъв може да намерите гоогле търсачката сектор строителни ремонти след като изберете такъв и цените са по вашия джоб обадете се и питайте за безплатен оглед и не се ограничавайте на една фирма нека съберете повече оферти.След като се спрете на  някоя проверете отзивите за нея.Стъпка трета подпишете договор за извършване на ремонт с ясни срокове и вероятни довършителни работи и начина на плащане. Стъпка четвърта наглеждайте строителните процеси и материалите с които боравят майсторите хубаво е това да бъде уточнено в началото какви да бъдат успех.строителни ремонти
Категория: Други
Прочетен: 201 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 20.05 13:20
  Начало » Водещи новини » Samsung разработва холографски телевизор Samsung разработва холографски телевизор автор: TechNews.bg дата: 15/11/2016 12:13 коментари: 1

Зрителите ще гледат 3D изображенията без специални очила

image

Бъдещите телевизори на Samsung вероятно ще предложат пълноценно 3D изживяване без необходимост зрителите да носят специални очила

Нов патент на Samsung разкрива намерението на компанията да създаде холографски телевизор, който ще предложи триизмерна картина за гледане без специални очила.

Очаква се телевизорите по новата технология да направят пробив в потребителското изживяване, в сравнение с първото поколение 3D дисплеи, пуснати на пазара преди няколко години. Заявката, подадена в патентното бюро на САЩ, вече е получила одобрение.

Нуждата от използване на специални очила попречи на 3D телевизорите да навлязат масово в домовете. В много случаи продължителното използване на очила предизвиква дискомфорт и умора, отбелязва Patently Mobile.

Новата технология на Samsung елиминира тези недостатъци. Зрителите ще виждат триизмерни изображения пред дисплея без да носят досадните очила. Според описанието в патентната заявка, холографската технология не натоварва очите на потребителите, така както съществуващите 3D телевизори.

още по темата

Системата се състои от лазерен източник на светлина, пространствен модулатор на светлина, лещи на Фурие, блок за управление и устройство за проследяване на очите на потребителя.

Технологията е патентована в началото на тази година, което дава надежди, че скоро тя ще намери приложение в реални продукти на Samsung – най-големия доставчик на телевизори в светаwww. sofiqremont.free.bg

Категория: Технологии
Прочетен: 135 Коментари: 0 Гласове: 0
причините поради, които хората се решават на ремонт, биват различни – едни си купуват жилище и искат да го префасонират по свой вкус, други са в очакване на някое важно събитие, например сватба или раждане на дете, Всъщност, независимо от какви подбуди се ръководим, малко от нас си дават сметка, какво ни очаква. Защото ремонтът на жилището, което обитаваме в момента – това е истинска война. 

Обикновено времето, което планираме за изпълнението на работата е седмица, две, най-много месец. На практика обаче краткият ремонт се отказва по дълго от предвиденото. Къде е грешката – нашите планове ли са неадекватни или изпълнението мудно и некачествено? Ако сами сме се захванали със задачата можем да виним за всичко единствено себе си, ако сме поверили изпълнението на майстори – също. Защото изборът на бригадата, поставянето на задачите и контролът са в наши ръце. 

Моят опит показва, че спазването на няколко основни правила при общуването с майсторите, могат да ви спестят много нерви,  време и пари. 

Правило 1: Задължително си съставете предварителен план. Като за начало трябва да определите какво точно искате като резултат, и колко това „искам” ще ви струва. Посъветвайте се с професионалисти, четете специализирани списания за интериор и ремонти, поровете се в Интернет, направете пълна обиколка по строителните магазини и съберете информация за цените.

Вече сте готови със сметката? Смело я умножете по две.Това е сумата, в която вашия ремонт ще успее да се побере. Наивно е да се надявате, че можете да икономисате и дори да намалите сумата от първоначалния план. Практиката показва точно обратното – в сезонът на ремонтите, цените на строителните материали и услуги рязко скача, а в хода на работата се появява необходимостта от множество дреболии, от които сметката изненадващо набъбва. 

Правило 2: Направете проучване на всички надеждни изпълнители на ремонтни дейности. Ще се удивите, че цената на една и съща услуга може да варира съвсем неоснователно. Поканете на оглед няколко фирми и майстори, за да ви кажат конкретна оферта за труда си. Водете си записки и изчислете средна цена за всяка една услуга. Това ще бъде вашата отправна точка при сключване на договора за изпълнение.

Правило 3: Непременно поискайте да видите завършени обекти на майстора или фирмата. Само така можете да придобиете вярна представа за работа, умения и качество и доколко те отговарят на вашите  потребности. sofiqremont.free.bg
Категория: Други
Прочетен: 274 Коментари: 0 Гласове: 1
imageСтилно издържано и красиво – такива са претенциите за показаното на фиг. 1 кресло. Това обаче, което не става ясно още от пръв поглед, е че то е и много удобно за седене. Това се дължи на анатомично оформената му облегалка и на променливия й наклон. Към всичко това ще добавим, че за направа на креслото се използват достъпни материали й изработването му при домашни условия не представлява трудност. А за някои решаващият аргумент ще бъде, че такива кресла не се продават на пазара.

Конструкцията на креслото без тапицерията е показана на фиг. 2. Тя се състои от корпус (фиг. 3, а) и рамки на седалката и облегалката (фиг. 4). Те са свързани помежду си с панти и ъгълът между тях може да се променя в зависимост от предпочитанията.

imageИзработване на дървената част
Всички детайли се разкрояват по размерите, дадени в таблицата и се рендосват. Правят се закръгленията и се пробиват отворите съобразно чертежите. Всички елементи на креслото без рамката на седалката се шлифоват старателно.
За изработването на креслото са необходими още: лепило за дърво, винтове за дърво, дълги 60 ч 70 mm и 40 mm и материали за повърхностна обработка.
Сглобяването на корпуса (фиг. 3, а) започва със свързването на царгите и краката (фиг. 3, 6 и в). Те се съединяват на длаб и чеп, като длабовете за предната и задната долна царга са проходни. При свързването освен с лепило сглобката се заздравява и с по два винта. С болтове М10 х 80 mm и лепило се сглобяват и двете носещи летви 9. Страничните царги 7 и 8, в които предварително са издълбани легла за главите на болтовете, се сглобяват към краката. Всяка връзка се укрепва допълнително с по два винта. След това опорите 10 се набиват в отворите на краката и се застопоряват с дървени щифтове 11 (фиг. З, г). Набиват се и диблите 12, които фиксират рамката на седалката към предната царга на корпуса (фиг. 3, д). Рамката на седалката се сглобява по показания на фиг. 4 начин. Размерите на длабовете и чеповете са показани на фиг. 5 и фиг. 6. Отворите за застопоряване на седалката от долната страна се пробиват според фиг. 6. Трябва да се внимава разстоянието между осовите линии на отворите в двата фриза да съответства на разстоянието между диблите 12. Съответните двойки отвори трябва да се намират и на еднакво разстояние от челото на фриза 18.
imageimageДългите фризове 15 на облегалката (фиг. 4) се изрязват най-лесно с прободен трион. Формата се очертава с помощта на книжен шаблон, за който се използува мащабната мрежа, показана на фиг. 7. Рамката на облегалката се сглобява с лепило и дибли. За опори на ръцете служат два кожени колана 22 (фиг. 2). Стеснението на широчината им от страна на задните крака се прави, за да влиза в него облегалката. Вместо от кожа коланите могат да се изработят от текстилна тъкан и да се обвият с декоративен плат, какъвто е употребен и за тапицерията. Закрепването на коланите към краката и опорите 10 се вижда от фигурата.
imageЗа по-голяма здравина пантите, свързващи седалката и облегалката, се прикрепват с болтове М4. Предният край на седалката се фиксира в избраното положение с диблите 12. Задният край на рамката на седалката се плъзга върху носещите летви 9. Ремъците 33 (фиг. 1) не позволяват на седалката да се повдига при сядане в предния й край. Процепът между облегалката и седалката се прикрива чрез заковаване на кожена или платнена лента.
Всички дървени части (без седалката) се байцват по желание и се лакират неколкократно с нитроцелулозен или друг безцветен лак, като междинните слоеве се шлифоват с фин шлифовъчен лист.

Тапициране
На фиг. 8 е показан редът при тапициране на облегалката, а на фиг. 9 – на седалката. Най-напред върху рамката на облегалката се прикачва платът 23 и зеблото 24 (фиг. 8, б). След това се заковават в единия край коланите, преплитат се и се заковават в другия край (фиг. 8, в). Разстоянието между тях е 80 -100 mm. Начинът на приковаване на тапицерията в долния край на облегалката е показан на фиг. 8, г, а отгоре и отстрани – на фиг. 8, а. Почти по същия начин се тапицира и седалката (фиг. 9 а, б). На фиг. 9, в е дадено закрепването на тапицерията и седалката отпред и отстрани, а на фиг. 9, г – откъм облегалката.
imageНа фиг. 10 се вижда как става заоблянето на страничните ръбове на дунапренените възглавници – намазват се с полихлоропреново лепило (фиг. 10, а) и се притискат един към друг (фиг. 10, б). При тапицирането подгъвът на плата се прави около картонена лента с широчина 20 mm. Когато платът се приковава върху видими части, се използват декоративни тапицерски кабъри.  WWW.SOFIQREMONT.FREE.BG


Категория: Технологии
Прочетен: 461 Коментари: 0 Гласове: 0

image

Едно от предимствата на паркетните настилки е лесното и бързо монтиране. Това не изисква кой знае какъв майсторлък и скъпи инструменти, а отличният резултат се постига без особени усилия. Ето защо може да избирате дали да платите на специалист, или да се доверите на собствените си сили и сръчност. Все пак при доста високата цена на дървените паркети фирми, които ги продават, често включват в цената и стойността на монтажа. Това е гаранция, че няма да се похаби материал, а завършената подова настилка напълно ще оправдае вложените средства.
Технологията за монтиране на дървените и ламинатните паркетни дъски е една и съща. Поради това напълно си струва по-подробно да опишем и илюстрираме техниката на работата на двама фирмени специалисти при монтиране на подова настилка от дървени паркетни дъски тип „бамбук“.
Макар и да позволяват по-широк толеранс от неравности на пода (до 3 mm просвет), подобно на всяко друго връхно подово покритие, и при паркетните покрития първостепенно изискване за качествено полагане и дълготрайна експлоатация на настилката е добрата подготовка на основата. Най-често покритието се полага върху стоманобетонна плоча, върху която се прави замазка за получаване на напълно равна и гладка повърхност. Пригодността на основата за полагане на паркет се проверява с алуминиев мастар с дължина около 3 m. Поставен на пода заедно с точен воден нивелир (либела), той позволява бързо и точно да се определи наличието на наклон, който трябва да се коригира, както и да се локализират неравностите
Корекцията се прави със саморазливаща се замазка. На пазара се продават сухи смеси за саморазливащи се замазки от местни производители и от внос. Замазките се различават по дебелината на слоя, за който са предназначени, както и по някои други характеристики, като времето за втвърдяване, например
Така например българската саморазливаща се замазка Multifloor е подходяща за подравняване в пластове с дебелина от 2 до 20 mm, а времето за окончателно втвърдяване е около 72 часа. Замазката се приготовлява, като сухата смес се разбърка с вода в предписаното от производителя съотношение (8 – 9 l), след което се оставя за около 20 – 25 min и повторно се разбърква. Разбъркването става с помощта на миксер за строителни разтвори или мощна бормашина с регулируеми обороти и подходяща за случай бъркалка.
image
Майсторлъкът основно се свежда до точно спазване на съотношението на сухата смес към водата, защото от вискозитета на сместа зависи доколко равно ще се разлее върху пода и доколко гладка ще стане повърхността след втвърдяване на материала. Сместа се излива върху пода и с дълга стоманена пердашка се разнася, докато равномерно го покрие.
На следващия ден трябва да се провери резултатът и ако, особено в централната част, под мастара се установи малка пролука, операцията се повтаря, но този път с по-рядък разтвор. След окончателното втвърдяване на замазката се получава напълно равен и с гладка повърхност под.
Паркетните дъски не се полагат директно върху циментовия под, а под тях се полага специална листова материя с дебелина около 3 m Тя изпълнява няколко функции едновременно: създава еластична основа, която поема в известни граници минимални неравности на пода, подобрява значително шумоизолацията на пода срещу разпространението на ударен шум, възникващ при ходене и звук от изпуснат предмет, например. Подложният материал е също така е добър топлоизолатор, но поради малката му дебелина, на него не може да се възлага ролята на ефективна топлоизолация. Някои подложни материали (като използвания в случая Witex Combi Matte) едностранно имат и тънко алуминиево фолио. Това по принцип е най-добрият материал за пароизолация, който сигурно предпазва паркетната настилка не само от проникнала откъм подовата плоча влага, но и от евентуално проникващи отдолу и преминаващи през плочата водни пари с всички произтичащи от това вредни последици. Широчината на рулата с листов материал е 100 – 120 cm и поради това на местата на снаждане на всеки два съседни листа фугата помежду им се затваря плътно, като се покрива с широка самозалепваща лента.
image
Полагането на паркетните дъски по правило започва успоредно на една от стените, като между дъската и стената се оставя фуга с широчина 15 mm. При по-големи помещения съответно широчината на фугата трябва да се увеличи, като правилото е „2 mm широчина на фугата за всеки линеен метър от настилката“. Така например при помещение с широчина 8 m фугата трябва да бъде широка 16 mm. Тя се оставя откъм всички краища на подовата настилка, а широчината й се определя точно чрез поставяне на двойка клинове. Те имат леко назъбени повърхности, за да задържат без приплъзване един към друг.
Посоката на полагане на дъските зависи от формата и големината на помещението, както и от разположението на прозорците. При помещения с форма, близка до квадратната, определяща е посоката на падащата светлина. В този случай дъските се поставят по посока на светлинните лъчи. При помещения с продълговата форма дъските се редят по-лесно, когато са успоредни на по-късата страна. При взимане на решението трябва да се прецени и кога броят на снадките по дължина ще бъде най-малък.
Необходимо е предварително да се определи и каква широчина ще остане за дъските от последния ред на настилката. Ако се получи прекалено тясна ивица, примерно 3 – 4 cm, дъските от първия ред трябва да се стеснят така, че широчината в първия и последния ред да бъде приблизително еднаква.
Дъските се лепят само помежду си, но не и към пода. Така на практика се получава здраво слепена плоча от плътно прилепнали една към друга дъски, която лежи свободно върху пода и няма непосредствен контакт със стените. По този начин дъските са предпазени от преминала през стените влага, от една страна, а, от друга – настилката може свободно да се разширява и свива, предимно поради температурни колебания, без това да предизвиква възникване на деформации и напрежения в нея.
image
image
Първата дъска се полага успоредно на стената, обърната с нута си към нея. След това се поставя и втората дъска в реда. При нашите сравнително маломерни жилища в един ред обикновено има две или три дъски. Последната дъска се срязва откъм стената, като се отчита широчината на фугата от 15 mm и широчината на перата на челния кант на дъските, които влизат в съответните нутове на съседните дъски. Дълбочината на нутовете на дъските е 7 mm. Обръщаме внимание, че всички съединения между дъските стават чрез фабрично изработените им нутове и пера, а отрязаните части винаги остават в краищата, с които завършва съответният ред. Подходящ инструмент за рязане на дъските е електрическият прободен трион. За по-фино рязане се подбира трионче със ситни зъби, а пенделообразното движение се превключва на минимална стъпка.
Първият ред дъски се сглобява пробно, без лепило, и се проверява паралелността между него и стената. Макар и рядко, може да се окаже, че стената е толкова крива, че фугата на места да стане по-широка и первазът да не може да я покрие. В този случай се налага надлъжно изрязване на дъските от първия ред, така че кантът им да следва контура на стената.
Всички дъски се залепват една към друга по цялата им контактна дължина. Качественото залепване на дъските, а оттук и качеството на цялото покритие, много зависят от правилното лепене. Трябва да се използва само предписано от производителя лепило – най-често на поливинилацетатна основа с добавка на смоли за ускоряване на времето за втвърдяване, на здравината на лепилния шев и неговата влагоустойчивост. Лепилото се нанася в равномерно дебел пласт по дължината на всички нутове (надлъжни и на челата) на дъските, като се поставя върху горната страна на нута.
След като лепилото се постави в нута, двете съседни в първия ред дъски се сглобяват на ръка, след което се причукват една към друга, докато кантовете им прилепнат плътно, а лепилото избие равномерно по продължение на фугата.
image
Основното изискване за доброто качество на паркетната настилка е възможно най-плътното прилепване на дъските една към друга и по дължина, и по техните чела. За тази цел се използват две техники. Най-напред всяка следваща дъска внимателно се причуква към предната с чук, като задължително се ползва специална подложка, която разпределя силата на ударите върху по-голяма площ и предпазва кантовете на дъските от нараняване. Директно удряне на дъските с чука е абсолютно недопустимо. За причукване на последната дъска в реда, и когато се поставят дъските от последния ред, поради малкото място до стената, се използва показаното на снимките метално приспособление, което захваща края на дъската и има специална пета, върху която се чука.
image
След сглобяване и на втория ред дъските допълнително се притискат в блок с помощта на някое от специализираните за тази цел приспособления. Най-евтини и същевременно достатъчно добри са показаните на снимките колани, които имат в единия си край скоба за захващане към канта на първия ред дъски, а в другия – приспособление със зъбен механизъм за пристягане, който захваща последната поставена дъска. Коланите се поставят и затягат равномерно през около 70 – 100 cm.
По време на причукването и след притискането на дъските една към друга излишното лепило избива от фугите. То трябва незабавно да се почиства с чиста влажна кърпа, защото бързо стяга и впоследствие може да останат трудно отстраними следи.
image
След пристягане на първите три-четири реда дъски покритието проявява склонност към изкорубване (краищата му се повдигат от пода) и поради това трябва да се притисне с достатъчно големи тежести – в случая две кофи с латексна боя се оказаха напълно достатъчни.
Ако предният ред е започнат с цяла дъска, следващият трябва да започне с парче, така че всеки две съседни челни фуги да се разминават на разстояние поне 50 cm.
Всяка последна дъска в реда се причуква по дългата си страна и челно откъм стената, за да прилепне плътно едновременно към дългия кант на дъската от предния ред и към челото на съседната в реда дъска. Затова се чука последователно (или едновременно от двама души) през подложката и металното приспособление, като в края на процедурата инструментът може внимателно да се използва и като лост чрез лекото му завъртане встрани. След поставяне на крайната дъска във всеки ред нейното евентуално приплъзване обратно към стената се предотвратява чрез фиксиране във фугата на двойка клинове.
Така ред по ред дъските се сглобяват, докато се стигне до отсрещната стена на помещението, на разстояние, по-малко от широчината на една дъска. Тук отново се налага надлъжно рязане на дъските, след като точно се отмерва къде точно да се реже. Отмерването може да стане с метър, но може да се приложи и една изпитана майсторска техника: върху последната монтирана дъска се поставя друга. След това се взима трета дъска, обръща се обратно, т.е. с перото към стената, и по нея се очертава линията на рязане на долната дъска. Тук отново не бива да се забравя, че между стената и настилката се оставя фуга 15 mm.
Поради липса на място откъм стената за чукане върху последната дъска за плътното й притискане отново се използва металното приспособление, а може да се използва и „кози крак“, като между него, дъската и стената се подлага по едно трупче.
Малко повече старание се изисква при монтиране на дъски, през които преминават тръби на отоплителната инсталация. В този случай майсторлъкът е точно да се определят местата на отворите върху дъската и да се очертаят, като около всяка от тръбите също се предвиди фуга с посочената вече широчина. Отворите се пробиват с подходящо свредло или боркорона, след което дъската се прерязва по линия, минаваща през средата на отворите. Реже се под ъгъл 45° спрямо напречното сечение на дъската. След това двете части на дъската се съединяват и залепват на мястото им, като по този начин обхващат преминаващите през пода тръби.
След като настилката бъде изцяло завършена, се пристъпва към монтиране на первазните летви, съответно подбрани според вида на паркета. Те се произвеждат най-често от MDF или мека дървесина, фурнировани с дървесен вид, хармониращ или еднакъв с материала на паркетните дъски. Первазните летви най-често покриват фуги с широчина до 22 mm, а височината им е 42 mm.
image
Первазните летви имат дължина 2,5 m и се монтират една след друга, като в ъглите на пода се срязват и монтират под ъгъл 45°. При монтиране на повече летви, пък и не само на подови первази, а също така около касите на врати, прозорци и други рамки, напълно си заслужава покупката на показания на снимките наклоняващ се циркулярен трион за прецизно рязане под точно зададен ъгъл. За точното прилягане на съединяващите се под ъгъл летви, когато ъгълът е малко по-голям от правия, може да се наложи леко скосяване на върховете на отрязаните профили с остър макетен нож или дърводелско длето. Летвите се комплектуват и с допълнителни декоративни елементи – например капачки за оформяне на краищата им, когато остават открити, както и за оформяне на ъглите.
За покриване на отворите около тръби също се предлагат специални пръстенообразни профили.
image
Съществен момент е закрепването на первазните летви. Най-неблагоприятното от естетическа гледна точка решение е монтирането им към стената с винт и дюбел, защото главите на винтовете остават открити и ще се виждат. Доброто решение е первазните летви да се залепват с подходящо монтажно лепило. (За лепилата Moment на Henkel може да прочетете тук)
Лепилата в опаковки, наподобяващи дебел колбас се шприцват с помощта на специален шприц-пистолет. Лепилата в обичайните за силиконови и други пасти пластмасови опаковки с подвижно дъно се шприцоват с помощта на подходящ за тях пистолет. Строителните лепила имат универсално широко приложение и в много случаи успешно заместват класическите винтови съединения с техните дюбели и пробиване на отвори в строителната конструкция. Тези лепила лепят изключително здраво всевъзможни дървени и дървесни материали, различни облицовъчни панели, включително и от стиропор. За постигане на здраво залепване едната от двете повърхности трябва да има попиваща способност, а двете да бъдат почистени и обезмаслени. Лепилото се нанася по продължение на первазната летва на ивица или за по-голяма здравина – по вълнообразна линия. След това летвата силно се притиска към стената на мястото й и се оставя за около 48 часа, докато лепилото напълно се втвърди. За допълнително укрепване, докато лепилото стегне, первазите може да се приковат през около половин метър с тънки стоманени игли, които на практика остават незабележими.
image
Последната операция е оформянето на прехода между паркетната настилка и покритието в съседното помещение, което може да има различно ниво и вид на материала – дървена настилка, мокет или меко подово покритие, настилка от плочки и т.н. При всички тези случаи между двете настилки остават фуги, които се прикриват с подходяща за случая декоративна метална лайсна – най-често от алуминий, с различно оцветяване. Преходните лайсни най-често се състоят от две части. Едната е с декоративно оформена повърхност и покрива фугата, като едновременно притиска краищата на двете настилки. Другата се закрепва с дюбели към пода и в нея се фиксира неподвижно покриващата част. Предимството на тази конструкция е, че при необходимост покривната лайсна лесно може да се демонтира, без да се повреди.
image

  sofiqremont.free.bg/
Категория: Хоби
Прочетен: 1039 Коментари: 0 Гласове: 1
Стане ли дума за строителство в градината, една от предпочитаните теми е построяването на открито огнище или както сега е модно да го наричат поклонниците на всичко чуждо в нашия език – барбекю. В това няма нищо чудно, защото, като изключим заклетите вегетарианци, едва ли ще се намери човек, който да остане безчувствен при мириса или гледката на цвърчащи на скарата пържоли, кебапчета или други вкуснотии. Две мнения няма, че, препечен на истинска жарава, даже възлюбеният някога салам тип „народен“, но повече познат под името „кучешка радост“, добива вкуса на апетитен деликатес. Ако прибавим и романтиката на открития огън в лятната нощ, разнасящият се надалеч аромат на печена мръвка и удоволствието от време навреме да си оближеш пръстите, с които си пипнал сочните кебапчета, представата за барбекюто и неговото значение за осмисленото прекарване на свободното време вече добива „плът и кръв“.
Възможности за препичане на вкуснотии на открит огън, колкото щеш. От поставена върху четири тухли скара, през „шаран на керемида“ до множеството удобни за пренасяне и съхраняване конструкции от ламарина със или без колелца, които се продават в магазините от вида “Направи си сам”. Достатъчно е да се разгорят малко конфекционни, т.е. извадени от чувала дървени въглища и скарата е готова.
imageКласическото решение е да се направи масивна зидана конструкция, било нейде в двора, или пък прилепена към къщата външна камина, съчетана с обособен кът за хранене и посрещане на гости. Тук е описано изграждането на именно такъв вид външна камина, която освен че отлично изпълнява своите кулинарни функции, смеем да твърдим, че е и отличен декоративен елемент към къщата. Когато човек строи къща, и то при максимално използване на собствените си сили, рядко има възможност всичко да изпипа в оптималната технологична последователност, а гледа преди всичко да отхвърли по-грубата работа, за да стигне до покрив, преди зимата да го застигне. В такъв случай външната камина далеч не е приоритетен обект и най-много може да щ се предвиди място, като в кофража на втора плоча се армира по подходящ начин издатък, върху който да стъпи горната част на комина. Често срещано решение е от вътрешната страна да се намира вътрешната камина и тогава комините на двете камини се изграждат в общ блок. Нашият случай бе именно такъв и към иззидания при строителството на къщата комин от втория етаж нагоре трябваше да се „прикачи“ подходящо изградена външна камина. Друга даденост е каменният зид, оформящ ъгъла, в който е отлята от бетон основата на камината.
В началото използвахме израза барбекю, а след това – външна камина. Причината е, че тя съвместява успешно и двете функции, защото масивната щ конструкция е способна да акумулира голямо количество топлина от огъня и когато се затвори с плътна врата, да изпълнява ролята на пещ.
Избрахме вариант на зидана конструкция от огнеупорни тухли със сводеста камера. Това решение е класическо при изграждане на пещи и камини, а в допълнение сводът има висока товароносимост и може да поеме безпроблемно натоварването от комина над него. Отливането на горивната камера от бетон изисква направа на кофраж със сложни форма и армиране, за което е необходима помощта на инженер-конструктор и не на последно място доста голямо количество огнеупорен бетон, който е доста по-скъп от обикновения.
В района на София производител на огнеупорни материали е завод „Шамот“, гара Елин Пелин, който, невероятно, но факт, няма собствен магазин в столицата (БР информацията е към 2004 г.) и затова трябва да се навъртят трийсетина километра до магазина, който се намира на територията на завода. Затова малко по-подробно ще опишем използваните материали, с което ще спестим доста време за проучване и немалко пропътувани километри, докато се съберат необходимите материали.
Горивната камера и коминът са иззидани от огнеупорни шамотни тухли. Използвани са три вида – едните имат формата на обикновените единични тухли (230х113х65 mm, тегло 3,5 kg), като тук са възможни два варианта. За иззиждане на камерата са използвани светложълти на цвят шамотни тухли, които са и по-скъпи (1,88 лв.), докато коминът е иззидан с по-евтините червени огнеупорни тухли (1,08 лв.). За иззиждане на свода са използвани клиновидни (лежащ клин) шамотни тухли с размери 230х113х65х55 mm с тегло 3,2 kg и цена 1,64 лв. В магазина се предлагат и клиновидни шамотни тухли с размери на клина 65х45 mm, при които радиусът на дъгата е по-малък.
Общо за камината бяха използвани 50 бр. клиновидни тухли, 20 бр. бели и 50 бр. червени шамотни тухли. Към сметката трябва да се добавят още около 80 огнеупорни тухли със същите размери, които бяха купени на старо от разрушена промишлена пещ, както и около 100 обикновени единични тухли за обзиждане на горивната камера и комина. За облицоване на пода на камината са използвани огнеупорни шамотни плочи с размери 300х300 mm и цена 3,20 лв. всяка.
Тухлите се зидат със специално огнеупорно лепило, което издържа нагряване до около 900 °С. Цената на една торба е 8,40 лв., като за иззиждане на камината бяха необходими 6 торби. Лепилото се разбърква с вода, като най-подходящият инструмент за това са специализираните бъркалки за строителни разтвори. По същия начин се приготвят лепилото за каменната облицовка, както и разтворът за пръсканата мазилка. За непрофесионални цели може да се използва голяма бормашина и бъркалка със спираловидни лопатки, каквито се продават в строителните магазини. Добре е лепилото да се приготвя на малки порции, защото особено тухлите в свода се зидат бавно. Около стените и свода на горивната камера е отлят огнеупорен бетон. Той се приготовлява подобно на обикновения бетон, като вместо обикновен кварцов пясък се използва шамотна фракция с едрина 0–3 mm, а вместо чакъл – шамотна фракция с едрина 5–10 mm. Те се продават на торби в магазина на завод „Шамот“, като е желателно бетонът да се забърка със специален огнеупорен цимент, който също може да се намери там. За ориентация цената на вложените огнеупорни материали и лепило е около 300 лв., а ако се ползва лек автомобил, са необходими два курса.
imageПоради значителното тегло на масивната зидана конструкция камината се нуждае от здрава стоманобетонна основа. Задачата допълнително се усложнява от това, че огнището е повдигнато на височина 85 cm над пода (колкото е височината на готварските печки), за да може скарата да се обслужва без навеждане. Понеже такава камина човек прави веднъж в живота си, избрахме доста усложнена форма на основата, която доста наподобява масивен ъглов шкаф с дебел със заоблени краища изнесен напред плот. Така се получава стабилна основа за камината и огнището, а отдолу – помещение, в което могат да се държат дърва, например. Основата е излята от обикновен бетон, защото поради голямата си маса твърде малко се нагрява, а подът на камерата допълнително е защитен с огнеупорни плочи.
imageimageНай-трудната и по-точно „пипкава“ задача е направата на кофража за основата, поради доста сложната му форма. Тя е пояснена на чертежа, отделните елементи се виждат и на снимките. Кофражът не е затворен отзад, защото опира в образувания между стената и каменния зид ъгъл. Отворът за помещението под плота е оформен с дъговидна арка, която повтаря формата на горивната камера. Той е изработен от отпадъчни парчета от ламинирани мебелни плочи от ПДЧ, подръчни парчета тънък шперплат, летви и дъсчици. Всички те се съединяват помежду си с винтове за дърво и огънати от ламарина планки. Това се прави за по-голяма здравина на конструкцията и защото някои от детайлите се съединяват помежду си под ъгъл, различен от правия. След като кофражът се сглоби, се поставя на мястото му и се вземат всички възможни мерки за неговото сигурно укрепване. Отпред се подпира сигурно с парчета армировъчна стомана, набити в отвори в бетонната основа. Укрепва се със запънати под ъгъл дъски, кофражът на конзолно изнесената напред част на плота се подпира добре, а всички по-критични детайли по възможност допълнително се пристягат и с дърводелски стеги. Специално обръщаме внимание на това, защото, ако работата по укрепване на кофража се претупа с лека ръка, паническите операции по предотвратяване на деформациите под тежестта на течния бетон и запушването на местата, от които бетонът започне да изтича, обикновено не дават добър резултат. Внимание трябва да се обърне и на укрепването на дъговидния кофраж над отвора. Той се прави от лента тънък (5–6 mm) шперплат, за да може да се огъне. Ако не са взети мерки за нейното сигурно подпиране, вероятността тя да поддаде е повече от голяма, както и стана в нашия случай. Получи се вълнообразна крива, която и да искахме, едва ли бихме могли да постигнем. В крайна сметка недобре свършената работа при кофрирането и отливането на бетона може да се коригира чрез изкъртване на излишния бетон или чрез попълване с циментов разтвор. Все пак е по-добре работата да се свърши навреме и както трябва без последващи кърпежи.
imageimageДругият полезен съвет, който бихме дали, е да не се бърза с отливане на основата на камината. Тя поема доста бетон, като в бързината човек не си дава сметка колко много тежи и колко се натоварват крехките поради използваните плочи от ПДЧ стени на кофража. Затова е напълно разумно отливането да се направи на три-четири етапа, като между всеки се оставят по няколко часа, докато започне бетонът да стяга и спре да оказва силен натиск върху кофража. Прясната бетонна смес се трамбова чрез мушкане с пръчка, а около стените се уплътнява чрез почукване върху кофража. Трамбоването трябва да се прави внимателно, защото прекалено енергичното престараване също може да предизвика разместване на кофража и протичане на циментов разтвор.
Преди бетонът да се насипе в кофража, се поставят армиращи пръчки Ш8 през 20 cm разстояние, като по-сериозна армировка е необходима на плочата и в ивицата над арката на отвора. Така отлятата основа се оставя две седмици, за да се втвърди бетонът, след което, без да се махат още вертикалните опори на кофража, може да се пристъпи към зидане на камината.
За да сме напълно сигурни какво в крайна сметка ще се получи и да избегнем неприятните изненади, най-напред сглобихме пробно арката на горивната камера. Подредихме клиновидните тухли, така че по-тесните им краища почти да се опират един в друг (остава разстояние 1–2 mm, колкото за лепилото), а пролуката помежду им в горната част да бъде около 10 mm. Точното разстояние между тухлите в арката лесно се постига, ако се използват пластини с калибрирана дебелина. В нашия случай са използвани специални подплънки за монтиране на рамките на процорци с дебелина по 5 mm всяка, но със същия успех може да се използват и нарязани от шперплат парченца или още по-добре – специални клинчета от пластмаса. Така подредената арка показа, че за изизждането щ са необходими 17 тухли с посочените по-горе размери, като една от тях е разположена в центъра – точно по осовата щ линия. При това разположение на тухлите в арката разстоянието между двете стени на горивната камера е 61 cm. След като широчината на отвора на камерата и радиусът на кривината бъдат уточнени по този емпиричен и същевременно най-сигурен начин, следващата задача е направа на шаблон, който да подпира клиновидните тухли при иззиждане на свода на камерата. Той се прави от два изрязани от мебелна плоча сегмента и скара от летви помежду им. Сегментите се изрязват с прободен трион, а летвите за скарата се получават чрез разбичване на дъска с дебелина 3 cm. Желателно е летвите да бъдат по-тесни (в случая 2 cm), за да се получи по-точна овална форма на шаблона. Неговата дължина е 66 cm, колкото е и дълбочината на огнището.
Сега вече може да започне иззиждането на горивната камера, като първо се зидат двете успоредни стени. Всяка от тях има по 6 реда тухли с паралелепипедно сечение, след което се поставя и стабилно подпира шаблонът за зидане на клиновидните тухли. Зида се с огнеупорното лепило, като за удобство може да се ползват пластмасови клинчета за фиксиране на дистанцията между горните краища на тухлите. Обръщаме внимание, че тухлите в съседните редове трябва да бъдат свързани със „зидарска превръзка“ на дължина половин тухла. Това се отнася и за тухлите в свода. Това означава, че ако първият ред е започнат с цяла тухла, следващият започва с половинка, третият – отново с цяла и т.н. Това в известна степен усложнява зидането на свода, но е необходимо за неговата здравина.
imageimageПовече внимание изисква оформянето на отвора за комина в задната част на горивната камера. На снимките се вижда, че задната стена на камерата е наклонена, което е причинено единствено от наличието на каменния зид, който не си заслужаваше да бъде къртен. Тухлите в основата на комина, които стъпват върху свода на камерата, трябва съответно да се изрежат клиновидно, което се решава на място. Така се получава хоризонтална основа, върху която ляга коминът. Той се иззижда от по-евтините червени огнеупорни тухли, докато се достигне плочата на втория етаж на къщата и така двата комина, новият и съществуващият, се съединят.
Около горивната камера се иззижда втори ред от обикновени плътни тухли. Тази тухлена обшивка се иззижда на височина 12 тухли, докато достигне височина 12–15 cm над горния ръб на тухлите от арката. Пролуката помежду им с широчина около 8 cm отпред се затваря с изрязани по кривината на арката дъски и се запълва с огнеупорен бетон. Повече внимание изисква направата на челната кофражна дъска над арката, така че плътно да следва кривината и да остават пролуки, през които циментовият разтвор да изтича и да замърси челата на светлите огнеупорни тухли. Замърсяванията своевременно се почистват с влажна гъба. На снимката се вижда и арматурата над сводестата част от горивната камера. След това се излива огнеупорен бетон, който плътно обхваща цялата горивна камера.
След около седмица време бетонът е достатъчно стегнал, лепилото между тухлите – също. Сега вече може да се продължи иззиждането на останалата част от обшивката от обикновени тухли, която обхваща комина. В случая това е наложително за плавно свързване на новия със стария комин. Следващата операция е измазване на тухлената обшивка, което се прави с цименто-пясъчен разтвор с добавка на препарата Micropol (виж НС 3-4/2004) вместо с обикновена гасена вар за придаване на пластичност. Подът на горивната камера се покрива с шамотни плочи, които се залепват с огнеупорно лепило.
imageНакрая гладко измазаният комин се напръсква с пръскана мазилка, като е най-добре да се използва готова суха смес – на „Теразид“. За случая е необходима около половин торба суха пръскана мазилка при разходна норма 4,5–4 kg/mІ. Разтворът се приготвя чрез разбъркване с вода и се нанася със специално приспособление, наподобяващо охлюв от ламарина с въртяща се в него четка с лентички от твърда пластмаса. Мазилката се пръска на три пласта, като първият път се работи с най-рядък разтвор, а последната ръка се прави с най-гъст. Така се постига равномерно и здраво захванато за основата покритие, с достатъчно грапава и релефна структура.
Отвън стените на горивната камера и на основата на камината са облепени с плочи от естествен камък със зеленикав оттенък. За целта е използвано специалното лепило Flocol – суха смес, която се разбърква с вода, за което е характерно, че много бързо стяга – за около 1 час. Понеже облицовката има доста тесни, включително заоблени участъци, повечето от камъните трябва да се обрязват с диамантен диск, за да паснат оптимално на мястото си (виж НС 5-6/2004). Накрая облицовката се фугира, което може да се извърши и на два етапа. За пестене на скъпия фугиращ материал първоначално доста широките фуги между камъните се запълват с лепилен разтвор, а след като се втвърди и избилите повече от необходимото остатъци от него се почистят, останалата част от фугите се запълва със специален пълнител. imageЕдинственият за момента на пазара с черен цвят пълнител бе на фирмата Murexin, като използвахме и течна добавка (емулсия) на същата фирма. Най-малката опаковка е от 1 kg, което е достатъчно за 8 kg фугиращ разтвор. Емулсията придава остатъчна еластичност на фугиращия разтвор след неговото втвърдяване, което в случая е необходимо, за да не се напуква в резултат на термични разширения. Все пак, освен че е на открито, каменната облицовка неминуемо ще се нагрява от огъня в нея. Преди още пълнителят да се е напълно втвърдил, фугите се почистват внимателно с влажна гъба, която се движи по продължение на фугите. Така се получава леко вдлъбната повърхност, която подчертава релефа на каменната обшивка. Едновременно с това се почистват и остатъците от пълнителя, полепнали върху плочките.
Сега вече камината може да се запали. Особено докато огънят се разгори и димните газове не продухат студения въздух в комина, се вижда, че макар и малко, дим подлизва под арката на огнището. Причината за това е, че горивната камера няма димосборник и неминуемо малка част от дима вместо през комина ще излиза през предния отвор. При разположена на открито камина това едва ли представлява беда, а мирисът на дим може да се възприема и като допълнителна екзотика. Дименето може лесно да се преустанови, като сводестата част на отвора на горивната камера се затвори с изрязан по него лист от ламарина. От вътрешната страна се прави рамка от стоманен ъглов профил, която се закрепва към тухлите, и върху нея се заварява, захваща с кухи нитове или винтове капакът от ламарина. Друга възможност е рамката да се удължи по цялата дължина на отвора. В този случай към нея може да се монтира метална вратичка, която вече превръща камината в пещ.
По същия начин може да се направи метална рамка и вратичка с пълнеж от сачак, например, или ламарина за затваряне на пространството под плота на камината.
Колкото до скарата – тук са възможни няколко решения. Тя може лесно да се изработи чрез електродъгова заварка от метална рамка и решетка от армировъчни пръти Ш6,5, които обаче лесно се замърсяват с овъглена мазнина. Добро решение е да се купи готова скара за барбекю, изработена от пръчки неръждаема стомана и с подходяща големина.               www.sofiqremont.free.bg
Категория: Хоби
Прочетен: 5391 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.05.2016 08:47
Вътрешна камина с открито огнище и метално тяло – пълният проект

 

Камината с открито огнище далеч не е между най-ефективните средства за отопление, но въпреки това още дълго време ще бъде желан елемент в интериора. Едва ли е необходимо да убеждаваме някого колко хубаво е да има в дома си камина, дори и „децата на панелата“, навикнали на топлината от „парното“, се радват на уюта, създаван от истинския пламък. Затова в повечето случаи въпросът не е дали искаме камина, а къде и как да я построим.
Изграждането на описаната тук камина е по силите на всеки средно сръчен домашен майстор. Стойността на материалите (Б.Р. към 1984 г.) не надхвърля 100–120 лв., което е над десет пъти по-евтино, отколкото бихте платили само на майстора. На фиг. 1 и 2 камината е показана в разрез. Тя може да се иззида от сам човек за около четири–пет съботни и неделни дни, като се дава възможност на бетонните елементи през седмицата да се втвърдят достатъчно. Още няколко дена са необходими за довършителните работи – шпакловки, изработване на решетките, на полицата, вратичката за пепелта, облицовката на основната плоча и т.н.
Тази камина притежава редица съществени предимства пред традиционните със зидано огнище. Вътрешната й част е метално тяло, което при спазване на размерите на детайлите се сглобява с лекота и гарантира точно спазване на всички изисквания за вътрешната конфигурация на камината. На практика възможността от грешки е изключена, а това гарантира доброто й горене. След като се направи тялото, около него камината може да се изгради с различна форма, разположение и външен вид. Това зависи от сръчността и фантазията на домашния майстор и далеч не на последно място от наличните материали. В случая е избрана ъглова камина, защото заема най-малко място – 0,75 mІ, и най-добре отговаря на помещението, в което е изградена (със срещуположно разположена вътрешна стълба за горния етаж). Друго нейно предимство e, че е изградена с двойни стени, което позволява по-хладният въздух от помещението, преминавайки през долните отвори, да се загрява от стените на металното тяло и вече затоплен да излиза през горните отвори. Около десет минути след запалване на огъня в камината течението на топлия въздух от отворите става осезаемо. Така към лъчистото топлоотдаване от огнището се прибавя и конвективният топлообмен. Количеството топлина, което се отделя в помещението при един и същ разход на дърва се повишава значително. За да се намали изразходването на топъл въздух от помещението за процеса на горене, под скарата е предвидено подаването на външен въздух, чийто дебит може да се регулира. Удобство представлява и разположеното под скарата чекмедже за събиране на пепелта.
image
Преди да започнем с описанието на камината обаче, трябва да кажем няколко думи за комина й. За да „тегли” добре, напречното му сечение трябва по възможност да бъде квадратно, а не правоъгълно – трябва да бъде от 1/7 до 1/10 част от сечението на предния отвор на огнището: В нашия случай камината има комин със сечение 20 х 20 cm. Желателно е дължината му да бъде повече от 6 m, което прави проблематично изграждането на камина на по-горен етаж. Ако коминът излиза близо до билото на покрива, той трябва да стърчи поне 50 сm над него, а ако е близо до стрехата, минималната му височина над керемидите трябва да бъде 1,2–1,5 m. В техническата литература се препоръчва топлинно изолиране на комина за създаване на по-голяма тяга, но опитът показва, че и при неспазване на това изискване, включително при по-неблагоприятно разположение на комина (на външна стена) тази камина гори отлично без ни най-малки следи от дим в помещението. Важно е още коминът да бъде гладко измазан отвътре.
След като сте решили въпроса е комина, можете да пристъпите към изграждане на самата камина.

image
Необходими материали:
» Листова стомана с дебелина 8 mm. Възможна е и дебелина 6 mm, която се намира по-лесно и струва по-малко. Необходими са общо около 2 mІ
» Керамични тухли за фугирана зидария с гланцова повърхност на челата – 75–80 бр.
» Шамотни огнеупорни тухли – 16 бр.
» Обикновени единични решетъчни тухли (повечето от тях може да са парчета) – около 300 бр.
» П-образен стоманен профил 80 х 40 mm с дължина 1300 mm
» Стоманена ламарина с дебелина 1 mm, около 1 mІ
» Стоманен ъглов профил 20 х 20 mm, около 3,5 m
» Месингов ъглов профил 20 х 20 mm, около 3,5 m
» Месингово фолио с широчина 300 mm и дължина 1,5 m. Още по-добре е медна ламарина
» Мраморна плоча с размери 318/ 288 mm
» Водосточна поцинкована тръба 1 бр.
» Армировъчна стомана с диаметър 6 mm, дължина 5 m
» Армировъчна стомана с диаметър 16 mm, дължина 5,2 m
» Кварцов пясък, цимент М350, бял цимент, вар, мраморно брашно, гипс, керамзит или шистопорит, евентуално шамотен пясък
» Метална тръба с вътрешен диаметър 8 mm и дължина около 350 mm
» Две дъски, за предпочитане дъбови, с размери 5 х 20 х 200 mm и 5 х 10 х 150 mm
» Електроди за заваряване с електрожен Ш3,25 mm, байц и безцветен лак за дърво, кръгли дърводелски дибли, шлифовъчна хартия, мек припой, флюс за запояване.

Необходими инструменти  и машини:
» Зидарски – мистрия, зидарско канче, отвес, чук, прави летви (мастари)
» Металообработващи – електрожен, електрическа бормашина, по възможност ъглошлайфмашина, ножовка, поялник, ножица за ламарина, метчици М4 и М5
» Дърводелски – трион и ренде (естествено по-добре абрихт и циркулярен трион), пила за дърво, стеги, тесен ръчен трион (злодейка) или по-добре електрически прободен трион, трупче за шлифоване или по-добре – плоскошлифовъчна машина.

Изработване на металното тяло
Единствената операция, която надхвърля възможностите на повечето домашни майстори, е разкрояването на детайлите на металното тяло на камината. Най-добре е да потърсите помощта на някое специализирано ателие за такъв вид услуги. Още повече, че лист ламарина с размери 2000 х 1000 х 8 mm тежи 129 kg, а при дебелина 6 mm – 96 kg.
image
Разкройката на детайлите е дадена на фиг. 3. Водещите чуждестранни фирми произвеждат металното тяло за вграждане от чугунени елементи. При любителски условия такава конструкция е неизпълнима. В описаната тук камина е използвана листова стомана – черна ламарина. Предпочитанието към дебелина на листа 8 mm е продиктувано от съображение за по-голяма корозионна устойчивост, но и конструкция, изпълнена с дебелина на листа 6 mm, ще надживее един човешки живот. (б.р. – при предлаганите днес метални тела местно производство най-често ламарината е с дебелина 5 mm.)
image
Както се вижда от фиг. 2 и 4, тялото се състои от две камери: горивна и димосборна. Помежду им се намира клапа, която се затваря, когато камината не работи, за да не излиза топлият въздух от помещението през комина (б.р. – при монтиране на остъклена врата клапата може и да отпадне). Ако се наложи сами да изрязвате отвора за клапата, най-лесно това става с ъглошлайфмашина и диск за рязане на метал. По дължината на задния ръб на клапата се заварява парче армировъчен стоманен прът с диаметър 16 mm и дължина 560 mm, което лагерува в две парчета от стоманена водопроводна тръба 3/4“ с дължини по 40 mm, заварени за плочата от двете страни отвора на горивната камера. За удобство откъм долната страна на клапата е заварено парче армировъчна стомана, огънато Г-образно, което служи за дръжка.
Хоризонталното сечение на горивната камера е трапецовидно, с което се увеличава топлинното излъчване към помещението. В горния край на камерата е заварена напречна планка (фиг. 4 (4)), която връща назад и нагоре пушека, като не му позволява да подлизва през отвора и да влиза в стаята.
За да се увеличи топлообменната повърхност, по външната страна (фиг. 2) на металното тяло се заваряват ребра – парчета стоманена шина, разположени вертикално, за да не пречат на движението на въздушния поток.
За заваряването на детайлите на металното тяло не се изисква особено майсторство, защото шевовете не са подложени на голямо натоварване. Необходим е заваръчен трансформатор (електрожен) със сила на тока 140–160 А и електроди с диаметър Ш3,25–4. След като са завършени всички заварки и шевовете са загладени, металното тяло неколкократно се намазва с топлоустойчив лак за печки.

Изграждане на основата 
Камината се изгражда върху стоманобетонната подова плоча на помещението. От ъгъла по двете стени се отмерват по 122 cm, забиват се два гвоздея и се опъва канап. Спрямо средата на така определената хипотенуза се очертават контурите на кухината за събиране на пепелта. Иззиждането започва от кухината към стените, като първо се поставя 3/4 тухла. В първия ред тухлите се подреждат по дължина, в следващия – напречно и т. н. Между тях (откъм челната им страна) се поставят летвички със сечение 10 х 10 mm за оформяне на еднакво широки фуги. Късите (вертикалните) летвички имат дължина 70 mm, а дългите – според дължината на зидарията. След като се подредят тухлите, фугите помежду им се запълват с по-рядък варо-пясъчен разтвор (1 част гасена вар и 2,5 части пясък). Предната стена има дебелина 2 надлъжно поставени тухли, а стените, ограждащи кухината за пепелта – 1 тухла. За предната стена се подбират тухли без дефекти по видимите им повърхности.
image
След иззиждането на третия ред тухли се поставя тръбата, по която в огнището постъпва външен въздух (фиг. 5). Използвана е поцинкована водосточна тръба. На 250 mm от предния й край се пробиват два диаметрално разположени отвора Ш6,5 mm, през които преминава оста на клапата, чрез която се регулира дебита на преминаващия през тръбата въздух. Клапата се изрязва от ламарина с дебелина 1 mm, като диаметърът й се подбира така, че да може да затваря възможно най-плътно тръбата. Тя се закрепва към оста с две винтчета М4. На местата на свързване оста леко се сплесква, пробиват се отвори и в тях се нарязва резба. За да може да се върти свободно през зидарията, тя  преминава през метална тръбичка с вътрешен диаметър 8 mm.
След петия ред тухли се излива основната плоча на камината. Тя ляга върху тухлените стени и кухините, които предварително се запълват с шистопорит или керамзит (топлоизолиращ материал). Отворът над кухината за събиране на пепелта се затваря с дървено дъно, като мястото за отвора на скарата се огражда с дървена кутия. Издадената напред част на основната плоча се излива върху сигурно подпрян и добре нивелиран кофраж. За получаване на закръгленията ъглите му се оформят с парчета ламарина. В този участък се прави малка армировка.
В техническите ръководства се препоръчва около огнището плочата да е от огнеупорен бетон. За приготвяне на 1 кg огнеупорен бетон са необходими:
» портландцимент М350 – 320 g;
» шамотно брашно с едрина на зърната до 1 mm – 100 g;
» шамотна фракция с едрина на зърната до 2 mm – 240 g;
» шамотна фракция с едрина на зърната 2ч4 mm – 340 g;
» вода – до получаване на необходимата консистенция на разтвора.
През първите седем дни огнеупорният бетон се поддържа влажен, като се ръси с вода и се покрива с мокри парцали. Друг вариант е да се използва и обикновен бетон, като плочата около огнището се облицова с огнеупорни тухлички с дебелина 30 mm.
В нашия случай предпочетохме съкратената процедура и избрахме третия най-лесен за изпълнение вариант – изляхме плочата от обикновен бетон, без никаква допълнителна  облицовка. За това решение повлия и фактът, че по-голямата част от огнището е разположена върху скарата, поради което бетонната плоча, включително и на издадената пред камината част не се нагрява забележимо. (б.р. – решението се оказа правилно, защото след 30-годишна експлоатация по повърхността на бетонната основа няма никакви повреди – напукване или изронване.)
За да се получи гладка челна повърхност на основната плоча, кофражната дъска трябва да бъде рендосана, съвсем леко намазана с грес, а бетонната смес да се уплътни чрез многократно почукване върху кофража.
След като се излее, плочата трябва да се остави в покой поне 14 дни, за да набере необходимата якост, като още две седмици след този срок не бива да се стъпва върху издадената й част.
Скарата се изработва от 17 стоманени пръчки с диаметър 16 mm и дължини по 260 mm, които се заваряват на равни разстояния една от друга към два стоманени ъглови профила 25 х 25 mm с дължина 380 mm.
При изграждане на основата на камината може да се направи известна промяна спрямо показаното на чертежите и снимките. За да се засмуква въздуха от най-студения пласт, който лежи непосредствено над пода, долните отвори на въздушната риза трябва да бъдат разположени възможно най-ниско. В такъв случай обаче, трябва да се изградят канали за въздуха, които да преминават през плочата.

Изграждане на средната част 
Средната част на камината се иззижда по описаната вече технология на фугираната зидария. Огнеупорните (белите) тухли се разполагат по дължина, а двете крайни колонки са от гланцирани керамични тухли и се полагат напречно. Във втория ред огнеупорни тухли, симетрично спрямо огнището, се оформят два отвора с размери 10 х 8 cm. От вътрешната страна, откъм стените и задната част, камината се иззижда от обикновени единични решетести тухли, предимно парчета, като се оставя 100 mm разстояние до металното тяло. По този начин около него се образува въздушна риза.
image
Последната (осмата) огнеупорна тухла се скъсява с 40–50 mm, за да могат да легнат тухлите от арката. Вместо обичайната стоманобетонна греда, която носи тухления зид на горната част на камината, може да се използва П-образен стоманен профил №8 (80 х 40 mm). Той ляга върху тухлите и се заварява към лицевата планка на металното тяло (фиг. 7).
За подреждане на тухлите в арката се използва шаблон. Той се сковава от две дъговидно изрязани дъски, укрепени помежду си и покрити отгоре с ламаринена лента (фиг. 8). Шаблонът се подпира върху иззиданите покрай отвора на огнището тухли. Арката се изгражда от 11 парчета тухли с чисти (без дефекти) челни повърхности, дълги около 60–70 mm. Те се нареждат върху шаблона така, че в долния си край да допират едно до друго. С помощта на дървени клинчета парчетата тухли се наместват така, че фугите между тях да бъдат еднакво широки. Зад така получената арка се насипва бетонов разтвор, като се внимава тухлите да не се разместят. Разтворът обхваща П-образния профил и част от вече иззиданите тухли. Използва се обикновен бетон (чакъл, пясък и цимент М350 в съотношение 3,5:2:1). За да не се разместят до стягане на бетона и челата им да лежат в една равнина тухлите се притискат със стеги към стоманения профил. Прави се и малък челен кофраж от двете страни на арката, за да може бетонният пояс да легне върху целия ред тухли.
Изчакват се 24 часа (за да се втвърди бетонът) и се иззиждат още два реда тухли, които впоследствие се измазват. Оформят се и два горни отвора на въздушната риза с размери 11,5 х 8 cm.

Изграждане на горната част 
За изпълнението на горната част на камината са възможни няколко решения. В нашия случай тя е направена с тухлена зидария, оформена като част от пресечен конус. Възможно е зидарията да се оформи и като наклонена трапецовидна стена, но това, без особено да облекчи работата, едва ли ще подобри вида на камината. Интересно решение би представлявало горната част на камината да се изпълни като подвижна плоскост, направена като рамка от стоманен ъглов профил, покрита с медна ламарина с декоративно обработена повърхност. Тогава горните вентилационни отвори може да се преместят в близост до тавана. При такова решение за загряване на въздуха ще се използва и топлообменната повърхност на димоотводната тръба (кюнеца). Освен това ще се осигури и лесен достъп до него и поддържането при необходимост няма да представлява трудност.
image
Тъй като медната ламарина е дефицитна, а бутилките водка се оказаха недостатъчно платежно средство, бяхме принудени да изберем тухления вариант. Преди да се продължи със зидането, кухината около металното тяло трябва да се затвори на височина една тухла над вентилационните отвори. Към димосборната камера с електрожен се точкуват парчета ламарина (за кофраж) и върху тях се излива плоча от шистопоритобетон с дебелина на пласта 5–7 cm (шистопоритен чакъл, шистопоритен пясък и цимент в съотношение 4:3:1). Шистопоритът може да се замени и с керамзит. Целта е бетонът да има топлоизолационни свойства и да е лек.
Важно е точно да се определи контурът на основа на горната зидана част на камината. За тази цел може да се използва шаблон, изрязан от шперплат или твърд картон. Ако решите да работите „на око“, резултатите впоследствие ще бъдат доказателство, доколко точен е бил майсторският ви усет. С помощта на молив, завързан за конец, върху тавана се очертава и външният контур на горната част на зидарията – дъга от окръжност с център в ъгъла на тавана. Големината на радиуса зависи от местоположението на отвора на комина, но трябва да се има предвид, че зрително по-добре се възприема по-големият наклон.
Преди да се продължи със зидането димосборната камера трябва да се свърже с комина. За изрязване на отвора в тавана на (фиг. 3 (10)) е необходим кислороден резак, ацетиленов генератор и бутилка с кислород, т.е. задачата е неизпълнима в домашни условия. Фланецът (фиг. 3 (11)) би могъл да се изработи чрез огъване на лента от ламарина с дебелина примерно 5–6 mm. Това решение е необходимо при положение, че се използва метален кюнец с вътрешен диаметър 200 mm. Според фирмените чуждоезични списания за тази цел се използва  гъвкава гофрирана тръба от неръждаема стомана. Съобразявайки се с нашенските условия и възможности избрахме друг, макар и по-примитивен вариант, при който необходимостта от детайлите 10 и 11 отпада. По ръбовете на димосборната камера бе заварена рамка от стоманен ъглов профил 25 х 25 mm. Върху нея се нахлузва възможно най-плътно сгънат от тънка 0,8 mm черна ламарина преходен елемент с квадратно сечение. По същия начин се прави и преходник, който се сгъва според размерите на отвора на комина, така че да влезе в него на разстояние 10–20 cm. Творческата и нелека задача е двата преходни елемента да се съединят с огъната на място от черна ламарина тръба. Плътността на заварките и съединенията не е от решаващо значение, защото около димоотвода впоследствие се излива бетонов разтвор. Така на практика той изпълнява ролята на кофраж, около който се получава бетонна тръба.
Сега вече можете да задоволите любопитството си и да запалите пробно камината. Предварително можем да ви гарантираме – ще гори отлично!
Иззиждането на наклонената част се оказва неочаквано лесно. Наклонът на зида се спазва, като се контролира с права летва (мастар), на която единият край опира в първия ред тухли, а другият следи контурната линия на тавана. В случай, че едновременно се иззижда и външната стена на помещението (какъвто е нашият), тухлите от двата зида се застъпват (привързват). При завършено жилище, за да може да се направи свръзката между двата зида, се налага в стените да се изкърти на няколко места по половин тухла. Едновременно се иззижда и вътрешното пространство на зидарията с парчетата счупени тухли, а около димоотводната тръба се излива шистопоритобетон с дебелина 50–60 mm. По този начин се осигурява дълготрайността на камината, защото след години, ако тънкият кюнец изгние, ще остане бетонната тръба.

Измазване 
image
Измазват се горната част на камината, частта над огнеупорните тухли и арката, двете странични ивици между средната част и стените на помещението. Използва се варо-циментов разтвор (гасена вар, цимент М350 и пясък в съотношение 5:1:18). Работи се както при обикновена мазилка. Разтворът се нахвърля равномерно с мистрия, заглажда се с маламашка и се подравнява с мастар. В случая не е необходимо предварително да се правят водещи ивици. След втвърдяване на хастара с маламашка се полага финият пласт мазилка с дебелина до 3 mm и преди да е засъхнал, се изпердашва чрез кръгови движения с пердашка. Накрая наклонената част се покрива с пръскана мазилка, а на частта над огнеупорните тухли и двете странични ивици се прави варова шпакловка. За варовата шпакловка се използва гасена вар, която се втрива в мазилката със стоманена пердашката. Върху нея може да се направи и по-гладката гипсова шпакловка, ала след време има опасност по нея да се появят пукнатини. Впоследствие може да се боядиса с латексна боя или да се избере друго декоративно покритие.
Пръсканият пласт се прави с разтвор от бял цимент и мраморно брашно с едрина на зърната колкото грис в съотношение 1:1. Пръска се с метличка, която се удря върху дебела дървена пръчка. (б.р. – по-модерно и удобно за работа решение за изпълнение на пръскани мазилки е използването на специално приспособление с въртяща се стоманена или пластмасова четка).

 Довършителни работи 
Поради липса на каквато и да било друга възможност решетките, покриващи  вентилационните отвори, са изработени от единствено достъпния на пазара материал – месингов ъглов профил 20 x 20 mm. Размерите им са според големината на отворите (в случая 150 х 120 mm за долните и 165 х 130 mm за горните, измерени между външните видими ръбове). След като се срежат под ъгъл 45° страниците се съединяват в рамка чрез спояване с мек припой. Поради липса на шини от месинг напречните лентички бяха изрязани от същия месингов профил. За да се свържат с рамката, в нея се правят прорези до половината от широчината на профилите. Прорези с широчина 2 mm се правят и до средата в двата края на лентичките. Те се правят най-лесно, като на лъка на ножовката се закрепят три листа един до друг. Все пак общата им дебелина трябва да се измери, за да съответства на дебелината на лентичките (страните на профила). Тъй като на щифтовете на лъка на ножовката няма достатъчно място за трите листа, те могат да се стегнат неподвижно в пакет със самозадържащи клещи. Решетките се фиксират в отворите с гипсов разтвор (б.р. – много по-добро решение е примерно Ceresit FT 101 FLEXTEC, който едновременно лепи и уплътнява много добре).
image
Бяхме предвидили да обшием издадената част на основната плоча с меден лист. Освен че има много добри декоративни качества, материалът е пластичен и се огъва лесно, така че да покрие плътно заоблените краища на плочата. За съжаление намеренията ни се оказаха неизпълними и отново прибягнахме до месинга като заместител, защото по някакво чудо на пазара освен профили се бе появило и тънко фолио от този материал. Недостатък на фолиото бе, че е много тънко и лесно „копира“ грапавините по плочата, а и трудно би устояло на удар и одраскване от твърд предмет. Фолиото, с което се сдобихме, има широчина 300 mm. Парче с дължина 1,5 m се разрязва надлъж на две ивици с широчини 200 и 100 mm. По-широката се поставя върху бетонната плоча и с лек натиск се отбелязва челният й ръб. След това се огъва, като на двете закръгления фолиото се зарязва с ножици за ламарина през 10–15 mm. Към така оформената част се споява с мек припой 100-милиметровата ивица, която по челото минава под огънатата надолу ивичка на горната част, а на закръгленията минава над нея, за да покрие разрезите. За по-голяма устойчивост долният край на фолиото на широчина 10 mm се подгъва назад.
Обшивката се прикрепва към плочата с парчета месингов профил и дюбели. Задният край на фолиото се притиска по цялата си дължина чрез месингов профил с квадратно сечение. Решението е продиктувано от естетични съображения, а профилът е получен чрез спояване с припой на два ъглови профила. Обшивката се закрепва и в областта на закръгленията в краищата, като се използват две парчета ъглов профил, огънати по загръгленията. За да се огънат в хоризонтално лежащите рамене на профилите с ножовка се изрязва редичка от клинчета. Трябва да се работи внимателно и бавно, за да не останат след огъването грозящи пролуки.
Вратичката за пепелта се изработва от стоманен ъглов профил 20 x 20 mm. Размерите й са дадени на фиг. 9. Тя се закрепва към рамката си с мебелни панти, монтирани с винтчета М5. За брава е използвано т.нар. сюрме – резе, което се продава в железарските магазини. В рамката на вратичката се поставя мраморна плоча и се закрепва с гипсов разтвор (б.р. – с Ceresit FT 101 FLEXTEC). В случая е използвано отпадъчно парче мраморна плоча с неправилни, очупени краища. От него е изрязано парчето с правоъгълна форма за вратичката. Поради липса на специализирана машина, работата бе свършена с ъглошлайфмашина с диск за рязане на камък и керамични плочи. Трябва да се работи на открито със защитни очила и предпазна маска, за да не се вдишва мраморният прах, който се отделя в изобилие.
При необходимост лицевата повърхнина на плочата се шлифова с плоскошлифовъчна машина и водоустойчиви, подходящи за целта шлифовъчни листове. (б.р. – за шлифоване и полиране на плочи от мрамор виж тук
Чекмеджето за събиране на пепелта има размери 400 х 325 х 220 mm. Изработва се от поцинкована ламарина чрез огъване и занитване.
image
Поради невъзможността да се намери дъска с широчина поне 300 mm дървената полица (фиг. 9) е направена от надлъжно слепени дъски с дебелина 5 cm и широчини 200 и 100 mm.  Предварително с картонен шаблон (от велпапе) се снема точно кривината на основата на горната зидана част на камината. След това по него кривината се нанася на по-широката дъска и се изрязва с електрически прободен трион или с тесен ръчен трион (злодейка). С дърводелско длето или едра полуобла пила (рашпила) на изрязаната част на дъската се придава наклон, отговарящ на наклона на мазилката. Двете дъски се съединяват надлъжно посредством три дървени дибли с диаметър 8 mm и лепило за дърво. До изсъхване на лепилото е необходимо дъските да бъдат пристегнати една към друга със стеги. Накрая се изрязват и оформят закръгленията в краищата на полицата. Ако при съединяването се е получило разместване и повърхнините на двете дъски не лежат в една равнина, полицата се оформя окончателно чрез шлифоване.
Тя се байцва с червенокафяв или друг цвят байц и се лакира неколкократно с безцветен лак за дърво. Монтира се с винтове за дърво  и пластмасови дюбели. За да изглежда по-солидно, наглед, разбира се – под полицата се закрепва летва с размери 40 х 40 х 1390 mm, оцветена както полицата.
Последната операция е окончателното изглаждане и изравняване на фугите между тухлите с открити чела. Прави се с варов разтвор за фина мазилка с добавка на бял цимент, а като инструмент се използва парче закривена и заоблена в края бетонна стомана, което да влиза във фугите. Работи се внимателно, за да не се замърсяват излишно челата на тухлите. И накрая – малко козметика. В процеса на работата челата на тухлите е почти невъзможно да бъдат опазени от зацапване. Ако след почистване остават белезникави петна, които не изчезват и след третиране с киселинен разтвор (б.р. – на пазара се продават специални препарати за почистване на замърсявания причинени от циментов разтвор), се налага да бъдат „разкрасени“ с цвят, най-близък до естествения керемиденочервен. Той може да се получи от кафяв алкиден грунд за метали, който преди употреба се разрежда с разредител МРТ или АМБ в приблизително съотношение 1:1. Така се получава матово покритие. Боядисаните по този начин чела на тухлите добиват много свеж вид, а бояджийската намеса не личи. Трябва да се внимава боята да не се стича, за да не зацапа фугите.
image

Противопожарни  изисквания
» Разстоянията между огнището и горими строителни елементи  греди, дървена облицовка  не трябва да бъдат по-малки от показаните на фиг. 10.
» На пода пред камината трябва да се направи негоряща настилка от керамични или мраморни плочи и др. (фиг. 11).
» При разполагане на камината върху дървено дюшеме трябва да бъдат спазени изискванията, показани на фиг. 12.
» Ако камината се намира пред стена от горими материали, следва да се спазват изискванията, дадени на фиг. 13.
» Поставянето на дървена полица или греда на камината трябва да бъде съобразено с изискването, показано на фиг. 14.
» Добре е долната част на огнището да се затвори с метална предпазна декоративна решетка с височина 10–15 cm, която да предотвратява изпадането на горящи дървета или въглени пред камината.
С това камината е готова и огънят може да се запали.
Б.Р. За възможностите за усъвършенстване на първоначалната конструкция може да прочетете в: sofiqremont.free.bg
Категория: Хоби
Прочетен: 5211 Коментари: 0 Гласове: 3
16.04.2014 07:04 - панели за баня
Пластмасови панели в довършителни баня - чудесна алтернатива на облицована с плочки и плочки. Разбира се, с теракота на пода има големи предимства от гледна точка на качество и издръжливост, но скъпо и отнема много време за него довършителни отнема повече време. В крайна сметка, по стените на повечето апартаменти не се различават напълно равна повърхност, така че трябва да прекарват много усилия от предварителната работа, която може в този случай да се забави значително, доставка всякакви неудобства.
В края на краищата, за довършителни работи довършителни тоалетната му, най-вероятно няма скоро да изрази желание за промяна на интериора, и за много години ще бъдат принудени да страдат скучно с монотонността, спомняйки си всички трудности повдигнати по време на първата поправка. Така че, sofiqremont.free.bg са прости и лесни за инсталиране - чудесен бягство от ситуацията.

Пластмасови, както и плочки и керамични изделия са лесни за почистване, позволява използването на различни детергенти, лесно понасят колебания в температурата и не се страхуват от висока влажност на въздуха.

Завършете с пластмасови панели - бърз начин да се създаде стилен интериор, който не изисква привеждане в съответствие и предварително третиране на стените, което увеличава скоростта на ремонт два пъти.

Този метод е по-евтин. Всичко, което трябва е:
• пластмасови самите панели;
• начална серия;
• вътрешни и външни ъгли;
• етаж и корнизи таван;
• метален профил.

Преди да отидем на пазар, трябва да се реши на първа инстанция с дизайна на стаята. Изберете цвят и модел. Това обикновено ще бъде основния цвят на стените, и има различни нюанси тавана.

тапицерия тоалетна пластмаса След това, внимателно се изчислява общата площ. И за изчисляване на дължината на панелите (обикновено 6 м), като се има предвид структурата на фигурата и на всички видове отпадъци, реши колко ви е необходим материал. В случай, че помещенията са тръби, които не са закътани в стената, те ще трябва да заобикалят пластмасов материал и се нуждаят от малко повече. Между другото е друго предимство, което ни дава ремонтира тоалетната с пластмасови панели - способността да се скрие дренаж и водоснабдителни системи.

Не е толкова трудно да се генерира необходимата сума на платежните цокли, ъгли и др.

Първоначално монтирани кадър, това лечение от матрицата. На всяка стена трябва да се определят около четири ивици, успоредни на пода, с разстояние от половин метър един от друг.

След това, на избрания профил е прикрепен към рамката с винтове. Тя е станала популярна да използвате телбод строителството, така че можете лесно и с минимални усилия да се направи задължителен материал.

Набор от панели трябва да започне от страна с добра видимост. Това е така, защото на последния лист може да се наложи да се намали. Пластмасови панели са назначени в изходния платно. Това трябва да се извърши внимателно, за да не ги повреди.

Използването на вътрешни и външни ъгли, таван и первази помага да се скрие на ставите в сложни от гледна точка на довършителните места, като по този начин предаде целостта на структурата. За запълване на фуги, шевове, най-добре да се справят с варов разтвор силикон.

Достатъчно, за да държат на инсталация ви позволява да ремонтира тоалетната с пластмасови панели на собствените си без участието на специалист.

Освен това, когато правите този вид работа, почти не работят с прах и мръсотия. На пода, като правило, са само една малка част от пластмаса и чипове, както и други лесни за отстраняване на отломките, не поврежда повърхността на пода.

Plastic - това е един икономичен вариант, който ви позволява да спестите до 40% от планирания бюджет за ремонт, при условие че то е било извършено с използването на плочки или керамични плочки.
      sofiqremont.free.bg/
Категория: Технологии
Прочетен: 372 Коментари: 0 Гласове: 1
16.04.2014 06:59 - малкото антре
Малкото антре не е нещо необичайно за жилището в големия град. Тук то заема ограничена площ и често е директно свързано с коридор или друга стая от дома. Ето някои идеи и съвети за малкото антре.Цветовете на малкото антре

Всяко антре трябва да бъде приветливо и уютно, защото гради първите впечатления у гостите за живеещите в дома. Малкото антре често бива декорирано в неутрални цветове, като с привилегия се ползва бежовотозаради топлото си излъчване. Възможно е обаче да използвате сиво със закачливи жълти акценти или да заложите изцяло на жълтия цвят.Подходящи за малкото антре са също светлосиньото и нюансите на зеленото. Белият цвят може да разшири оптически стаята, но не е особено препоръчителен за малкото антре, защото се поддържа трудно и трябва много да се пази от кални отпечатъци.Макар у нас да не е особено разпространена практика, в САЩ и някои западни страни избират да декорират малкото антре с различни принтове, като с приоритет се ползват тези с флорални мотиви. Тапети в подобни шарки красят антрето и отвличат вниманието на посетителите, така че те да не обръщат внимание на скромните размери на помещението.Декор на малкото антре

Площта на малкото антре не позволява особено развихряне в декора и обзавеждането на стаята. Всичко трябва да се сведе до няколко добре подбрани и функционални елемента, които да изгарят имиджа на вашия домРазмерите на малкото антре налагат да изберете само една основна мебел за стаята, а коя ще бъде тя, зависи от това какъв стил искате да постигнете и дали има къде да съхранявате връхните дрехи и обувките си. Най-полезен е вариантът, при който поставяте пейка на една от стените, а високо над нея рафт. Под пейката може да държите обувките, които най-често носите в момента. На рафта пък може да поставите кутии, в които да съхранявате вашите аксесоари, а под него да монтирате хоризонтална закачалка за дрехи.Другата възможност е да обзаведете малкото антре с маса-полумесец, която да поставите до стената. Под нея може да сложите кош за чадъри, а до нея – да поставите вертикална закачалка за дрехи. Третият вариант да обзаведете малкото антре с етажерка, разделена на сектори, така че в тях да поставяте кутии за обувки, чанти, панер за ключове, да разнообразявате с рамка за снимка и малка саксия.Ако пък искате да постигнете по-аристократичен стил, заложете на удобно кресло, а до него поставете вертикална закачалка за дрехи и кош за чадъри. На стената може да закачите огледало с барокова рамка.

В случай, че размерите на антрето не позволяват почти никакви мебели, изберете висок и тесен шкаф за обувки с падащи вратички, за да пестите място. Боядисайте го в свежи цветове и поставете отгоре малка вазичка с цветя и панер за ключове, а до него може да сложите сгъваема табуретка.

Малкото антре трябва да бъде винаги чисто и подредено, затова организирайте вещите си с помощта на цветни метални кофи, на ратанови панери, пъстри кутии, етажерка от плат.

Не забравяйте да добавите в декора и някакъв закачлив елемент с характерна за помещението символика. Например, някои избират да сложат подкова на касата на вратата, за да им носи късмет и благоденствие. Други закачат фигурка на Баба Яга или декоративна метличка, за да се предпазят от зли очи. Трети залагат на вятърни чанове, за да привлекат позитивната енергия в дома си http://sofiqremont.free.bg/

Категория: Други
Прочетен: 621 Коментари: 0 Гласове: 0
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: dakata2002
Категория: Технологии
Прочетен: 31073
Постинги: 20
Коментари: 0
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031